Кафеза
Тъмнина.Светлина. И пак тъмнина. Кой е казал, че пълните жени не могат да бъдат доминантни. Сантия беше името, което си беше дала от младини, опитвайки да се бори със закачките на децата, присмивайки се над пълнотата и. С годините си изгради един демоничен образ и изпълни желанието си докрай, да си върне за унизенията и борбата, водена преди това.
Средна на ръст, около 30г. с подстригана коса на черта, червена коса и очила, Сантия влезна в магазина за очила, който беше наследила като фирмено наследство от баща си. Седна зад стола на канцеларското бюро и събу високите си кожени ботуши. За сметка на средният си ръст и поради килограмите притежаваше много широко и голямо стъпало, с дълги средни пръсти. Служейки си с тях надигна дървена дъска под стола си и краката и се озоваха в две оформени дупки на пода. В този момент само този, който имаше възможност да е зад гърба и би видял езика, който се подаде и започна да лиже стъпалата и. Личеше си, че използва тази игра през целият ден за да накаже или награди роба си, който се трудеше целодневно. Свали очилата си за да наблюдава клко бързо ше успее езикът му да скъса чорапогащника, докато един от служителите и обясняваше нешо, свързано с работата.
Минаха около 2ч. през което време тя истински се наслаждаваше на садизма си. Нарочно обуваше и високи до коляно обувки през лятото, за да свикне робът да боготвори и познава миризмата на краката и. Около 20ч. стана, тъпчейки и стискайки с пръстите на крака езика му, отиде и врътна ключа на магазина. От един шкаф извади тесто и вода и ги сложи в една купа. Отвори задната врата към килера, надигна 40градусовата врата и тръгна по стълбите надолу. Скимтейки като кученце към нея се приближи на четири крака латексовият и лакей, облечен отгоре до долу с прстегнат латексов костюм. Тя вдигна камшика, з акачен отдясно на стената и изплющя по гърба му. „Робе…беше бавен днес" извика тя и хвана сред набора инструменти един ластик с гумено топче отпред. Надяна го на устата му да не може да говори, сложи купата на земята и започна с изтърканият почти напълно на петата чорапогащник да стъпва и търка по земята. Краката и се покриха със черна почва, мазилка, прах и мръсотия, контрастни на бялата горна страна на крака. Откопча ластика отзад, давайки му свобода да диша и каза: „Робе, сега ще те науча да глътнеш тези 39-ти сантиметра крака на господарка докрай, защото започвам да губя търпение!" Сантия започна да опипва устата му с крак, тупайки го около челюстта. „Отпусни я" – продължи тя. „Обърни се по гръб" – заповяда му отново и започна да вдига заплашително крак на по-голяма височина и да го стоварва звучно върху лицето му. Роба отвори широко уста, явно недостатъчно широко, зашото тя прихвана с показалец долният край и издърпа силно настрани. „Не е достатъчно подметко такава" – завря тя рязко с един тласък изведнъж надолу широкото си стъпало, карайко го да стигне до извивката на ствола. Роба започна да се дави с плюнка, докато тя му хвана двете ръце и помагайки си с тях да натиска все по-силно с крак надолу. Всеки тласък следваше от следващ, който слизаше все по-дълбоко надолу във гърлото му. В един момент, може би за момент хрумнало и нещо, реши да завърти ствола на крака нагоре, да погледне петата си и да види, че най-външната част на стъпалото вече покриваше горната му устна.
„Така е добре подметко…заслужи си вечерята, но първо изчисти перфектно и другият крак, видя ли и една прашинка ще усетиш силата на камшика. 20 удара ще бъде наградата ти. Както видях, явно можеш! Давайки последната си заповед Сантия освободи устата му, запълнена със слюнка, преливаща надолу и каза: „Всъщност имам по-добра идея! Докато чистиш прахта от пода по краката ми, с другият крак вместо вода ще използвам слюнката от устата ти и се нуцдая от повече!!!