The Pony Boy
The Pony Boy
Тя беше истинска Лолита. Една малка златна нимфа. С дълги прави коси, дълбоки, зелени очи, леко замечтани и питащи, понякога прекалено загадъчни. Нетипично и различно от повечето деца на тази възраст, тя не харесваше барбита и всякакви темподобни играчки за деца. Мисълта и беше запечатала много ясно, как една юлска вечер баща и обут с бриджове, беше надянал юзди на майка и, яздейки я в просторната всекидневна. В продължение на две години изникваше в образа и тази сцена. Затова и игрите, които подхващаше със съседските деца винаги тя ги измисляше и видоизменяше. Тъй като произхождаше от знатно потекло и заможно семейство, изживяващо последните дни на благополучие, децата много често се съобразяваха с нейното мнение и леко заповедническият и характер. Най-често игрите с основно две избрани момченца, на възраст по-малка от нейната се състоеше в това, а слага калъфка на гърба им и да ги язди навсякъде, където въображението и я водеше. Изпитваше истинска наслада, да види как за крехката си възраст от 6 години съумяваше да накара с около две години по-малки от нея деца да препускат по стъпалата нагоре и надолу до килера и тавана, да ги накара да се изправят отново и отново, капнали от умора и да проправят път през тръстиковите стебла на плантацията напред до мочурището. Вече на 14, с походката на жокей тя обяздваше и най-буйните жребци в конюшната на баща и. Но не това беше истинската и страст.
Изпод леглото се чу шепот..нахлуваха спомените отпреди. Този път се чу наместо шепот изпръхтяване, подобно на конско. „Ела тук Пони" чу се нейният глас. На четири крака се приближи прегърбено, слабо момче със скъсан потник с дълбоки презрамки. По страните и гърба му личаха много ожулвания и прорезни рани. „Стойка" заповяда тя. Нейното пони прибра плътно ръцете си една до друга и се приближи към ръцете и. „Прибери гръб! Заповяда тя и хвана жокейската пръчка, почуквайки го по корема отдолу. Момчето изпъна гръб като струна. Тя мина отзад и започна да оглежда задните му части. „Копито" чу се отново и този път тя протегна ръка, поемайки задният му краг. „Другото", заповяда отново тя.
С енергичен замах нагоре вдигна пръчката и се чу изпищяването на момчето. „Пак не ти е чисто дясното се чу да казва. Вдигна поглед и огледа начумерено напуканите му от удаи пети. „Още има място за удари! Отсече тя. „Сега ме закарай до хамбара" Отвори гардероба, вдигна тежките седло и поводи и ги надяна с хомота умело на гърба му, прекарвайки металият повод през устата му. Провери за последно сбруите и надяна крак на тях. Надигна се чевръсто, надигна се два-три пъти с дупето нагоре да провери здравината и каза „ В тръс" Докато момчето се огъваше от тежестта и тя постоянно се забавляваше, дърпайки го силно ту надясно ту наляво. Минаха по стъпалата надолу, дърпайки повода силно с две ръце назад за да удържи тежестта. Ако някой наблюдаваше отстрани би казал, че на момчето всеки момент повода ще се впие назад в челюстта и ще откъсне главата. Толкова силно дърпаше тя, но явно с годините мястото там беше закърняло и заякнало за всякакви напъни. Минаха покрай кухнята и тя отсече: „В лек тръс" Момчето задига чевръсто и по-виско предните копита, стараейки се да е в синхрон темпото. Много добре знаеше, че ако не спаси изискванията го чакаше още една гладна нощ в обора с изтезания и притягане на хомото плътно към стобора. След това щеше да го кара гладен и изнемощял да язди поне км върху гърба му. „Стоп! Изрече тя, минавайки през холната врата. Майка и стоеше по пениоар. „Отивам да науча понито си на прескок" отсече тя. „Добре момето дете' рече галиовно майката. На излизане от входната врата минаха покрай бащата, който сякаш е нещо обичайно ги подмина, като я погали по главата и продължи замислен. „Виждаш ли, вече и нашите свикнаха с конското ти заточение и скоро и те ще могат да те яздат Робе! – се чу да казва тя. „Сега трябва да те напоим" Към хамбара!
Докато се движеха натам тя изу в движение бриджовете си от черна кожа до коляно и простря босият си, изпотен и силно миришещ крак над главата му. „Забрави ли какво се прави,а! Започна с все сила да го пришпорва и удря с пета в ребрата. „Краката ми къде трябва да са?" крещеше тя. Момчето хвана разтеперан стъпалата и завря и двата крака в устата си. „Колко пъти да ти казвам къде им е мястото Пони! Така е добре заповяда тя и започна чевръсто и енергично да ръчка с крака в устата му. „Дий" отсече тя….Вече се видя как момчето пресъздаде истинкси галоп, вдигайки умело първо предно дясно, после предно ляво, след това задно дясно и накрая ляво копито. Устремено влезнаха в обора. Тя слезе, погали го по главата, дръпна юздите, карайки главата му да се приближи на един сантиметър от земята и тикна малка, емайлна купа, примесена с вода и вода и сено пред очите му. Топна крак, спускайки го заповеднически отгоре, така че да изплиска половината и отсече" Лочи" Понито започна чевръсто да сърба около пръстите, под свода и накрая петата. „Забрави между пръстите глупаво пони такова"! Хвана му главата и започна чевръсто да я тика напред-назад между пръстите и. „Така е добрее" каза със задовоство. „Изкарай потните влаканца с език! Излижи власинките и мръсотията между тях. Сега е време да ти покажа подаръка, с който ще те яздим с приятелките ми в следващите 10 години! В този момент се приближи дребно момиче с тъмна коса, прокара нежно ръка по обекта, разположен под брезента и го смъка енергично надолу. Показа се чисто нова каляска, с напречна метална ос, излята и пригодена за главата му предна част, където главата стоеше завързана с пристегнати къси шипове напред, за да ограничават движението и причиняват болка. Двете застанаха от двете страни и започнаха да пристягат силно към каляската. „Сега вече не си само мой! Прозвуча леденият и глас, последван от една загадъчна усмивка…..