Мъжки Съд

МЪЖКИ СЪД

Отсъдих на приятелката ми Йоана, която ми е робиня, , че в началото на пролетта трябва да посетим Мъжкото Царство

(МЦ) във Виена за една седмица.

Бяхме ужасно скарани и след 15 дневни молби,

, реших че ще простя, но само при едно

условие - да покрие разходите и на двама ни за една седмица в МЦ,

където аз ще мога да си отдъхна в приятна компания и, където тя ще бъда изправен пред мъжки съд,

който трябва да реши какво наказание се полага за

"отвартителното ми поведение".

Освен това, още от началото на март и дадох да

разбере, че едва ли ще получи шанс за оргазъм преди края на лятото

и за да бъда по-убедителен, заключих вагината и в стоманен

целомъдрен колан.

В Мъжкото Царство е по-добре да си с

господаря си, който няма да позволи на всички садисти там да

се гаврят с теб в положението ти на роб.

Подписахме специален договор, уреждащ правата и задълженията ми

през време на пътуването. Договорът сключваше следните общи

клаузи:

1. Задълженa съм да изпълнявам всяка заповед на Лорд Б., в противен

случй ще получавам незабавно унизитело наказание, като шамар

насред улицата, ритник в топките или др.

2. Нямам право да говоря, освен ако не ми бъден зададен въпрос

3. Трябва да нося всичкия багаж и да ходя почитетлно на 2 метра

зад господаря си, а когато се настаняваме в хотел, аз съм задължена да се погрижа за всички

подрбности, относно дкументите.

4. Нямам право да се заглеждам по други мъже, в същото време съм

длъжна да бъда услужлива по всякакъв начин към лордовете,

като отварям врати, подавам ръка и.т.н.

5. Имам право да не правя комплименти на господаря си, но ако

ме обземе силно възхищение пред неговата осанка и не мога да се

въздържа да изкажа възхищението си той може да прецени, че

комплиментите ми са прекалено недодялвани. В такъв случай ще

получавам незабавно наказание и ще отговарям за това пред мъжкия

съд.

6. Имам право да се защитавам сам пред мъжкия съд

7. Когато контрола над мен поемат други господари трябва да се

държа като жена и да им съдействам по всякакъв начин за изпъление

на наказанеито ми.

8. Комплиментите към други мъже, освен Лорд са абсолютно

забранени.

Прекарахме целия уикенд преди заминаването в пазарене и подготовка

на господаря ми за път. Аз взех един единствен костюм, тъй като

Лорд спомена, че дрехи в Мъжкото Царство едва ли ще ми трябват,

през повечето време ще бъда облечен само в колана си за

целомъдрие.

"Е, готова ли си да изпълниш дълга си и да поемеш отговорност за

всичките си постъпки?" - попита ме Лорд на вратата преди

заминаване.

"Да, господарю, бих направила всичко, за да си върна любовта ви" -

промълвих с разтреперен глас, отворих вратата пред Лорд и вдигнах

двата куфара с багаж.

********

Оказа се, че в покрайнините на Виена е доста студено през май.

"Какво ли ще правиш в този студ, не мога да те мисля!" прониза

Лорд, докато му помагах да облече коженото си палто. Виждах, че

още не ми е простил, надявах се, че след като ме види

самоотвержено да страдам в негово име, отново ще ме приеме при

себе си.

На входа на Мъжкото Царство двамата с Лорд Б.бяхме посрещнати в

офиса до главния портал, където трябваше да попълня всички

необходими документи, плюс декларация, ще няма да търся съдебна

саморазправа с Негово Величество Крал Шейх, ако по тялото ми

останат следи след престоя ми или ако по някакаъв начин престоя ми

се окаже опасен за моето здраве.

След като се разписах и предплатих хотелската стая на Лорд за една

седмица, ми бе наредено да съблека костюма си и да сложа на врата си каишка, на

която изписахме името на моят собственик - Лорд Б.

Пренесох тежките куфари в луксозния апартамент, който Лорд Б. беше

наела за престоя си и още преди да мога да си поема дъх от изкачването с всичкия багаж по стълбите, тя ме закара на

гишето за записване на гостуващите роби.

"Причина за престоя" - момичето зад гишето изглеждаше доста

симпатично и слънчевата й усмивка никак не подхождаше на това ужасно място.

"Мъжки съд" - обяви Лорд Б..

"Имаме свободен час в сряда, сега много господарки идват за

процеса, тъй като в четвъртък рано сутрин окачваме осъдените на

улицата на позора, тоест ще имате поне три дни за изпълнение на

наказанието. Кога предпочитате да бъде изправен пред съда? В

сряда сутрин или след обяд в 4?- попита двойката, която сигурно

бе на 18 години.

"Ще взема сутрешния час. Искам да има повече време да се подготви

за наказанието" - отсъди Лорд Б..

Дните до сряда минаха без особени усложнения за мен. С

господарката ми се разходихме до Прага, където тя изхарчи една от месечните ми заплати за чешки порцелан, цял ден прекарвахме в апаратмета й, където й помагах да

се почувства по-комфортно с питиета, масажи и къпане във вана.

Вечерите минаваха в бара, където, за щастие нито една от

гостуващите господарки не ми обърна никакво внимание.

*****

Сряда сутрин. Пред съда.

Бях изправен гол, с каишка и целомъдрен колан пред 20 елегантно

облечени мъже в просторното и хладно помещение на съдебната зала, където щеше да се

проведе моето дело.

Двама мъже - чехи, на по двадесет и две, двадесет и три,

председателстваха съда. Казаха ми, че след като преслушаме

обвиненията, които има моята господарка към мен, ще имам

възможност да говоря в своя защита, след което съдът ще се

оттегли в почивка, за да определи три наказания, от които журито

-останалите 18 мъже в залата - трябва да избере един вариант.

Списъкът с провиненията ми, който четеше Лорд Б. в залата не беше

малък: неподчинение, възражения, повишаване на тон, неуместни

комплименти, молби за сексуално удовлетворение, недостатъчна

загриженост за нуждите на господарката, словесни обиди и.т.н.

След като всички чуха обвиненията ми, председателите на съда ми

заявиха, че ако искам да се защитавам по всяко едно от тях

поотделно, би трябвало да съм ги запомнил наизуст в точния

порядък, по който са изброени в обвинителния акт. В противен

случай имам право да кажа само няколко думи в своя зашита по

всички обвинения едновременно и да помоля съда за снизходителност.

Заповядаха ми да коленича пред бюрото на съдийките и да започвам.

Опитах се да се защитя и да кажа, че не съм видял списъка с

Обвиненията, но бях отрязан веднага от председателката:

"Започвай преди този съд да е загубил търпение, подписал си се на

декларация, че си запознат с всички обвинения, които ще бъдат

повдигнати към теб в тази зала. Ако ще казваш нещо, кажи го сега и

внимавай, защото всяка дума може да се отрази върху строгостта на

присъдата ти!"

От журито се чу неодобрителен мъжки шепот.

Коленичих пред тях и започнах:

"Уважаеми господари, председатели на Мъжкия Съд, уважаеми Лордове

от журито,

Явявам се пред вашия съд доброволно, тъй като имам огромно

желание да изкупя вината си пред моята собственичка Елица и съм

готов да понеса всякакво страдание, което определите. Признавам се

за виновен по всички обвинения. Моля ви не за милост при

определяне на наказанието ми, а за справедливост в преценката и

окончателното ви решение! Нямам какво повече да кажа.

"Съдът ще се произнесе по това дело след два часа" удари чукчето

съдията.

В кафето помолих Лорд Б дали мога да му задам въпрос. Той ми

разреши.

"Какво предполагате, че може да бъде наказанието ми, Господарю,

никога не съм бил тук преди, не знам дори какво да очаквам.'

Лорд Б. се усмихна подигравателно:

"Слушай, слугинчето ми, няколко дни присъдата ти ще виси закачена

на зърната ти с метални клеми, изписана от теб самия четливо върху специална дървена плоча. Няма начин да не разбереш със сигурност ! "

******

Имах чувството, че ще ми прилошее, когато председателите на съда

заявиха, че съм признат за виновен по всички обвинения и, че

трябва да падна на колене пред бюрото им, за да чуя и запомня

наказанието си наизуст.

"Ще прекараш три денонощия завързан за стълб на позора, издигнат на улицата на страданията. Към слабините ти ще бъде закачен кожен колан за затягане и отпускане, ще получиш общо двеста

удара с камшик през трите дни на наказанието - на публично бичуване или когато дежурните инквизиторки решат. Всеки от мастърите, които през тези три дни се разхождат по улицата ще може да се запознаят с

обвиненията ти, които ще висят от зърната на гърдите ти и ще може лично да

увеличава или намалява страданията ти под надзора на инквизиторите.

Тези мъчения могат да бъдат спрени само от надзираващият инквизитор, или от самият ти господар Лорд Б. - лично.

Коланът и табелата ще се махат само нощем при добро поведение. По време на цялото наказание имаш

право само на 5 минути освобождаване, за да обслужиш физиологичните си нужди.

Всички изпускания ще бъдат наказвани жестоко. Ако по време на мъченията издаваш звуци или

говориш без директно зададен въпрос, устата ти ще бъде запушена до

изтичане на наказателния срок. Някакви въпроси?"

"Има ли други варианти на наказанието ми, Господарю?"

Русокосият съдия ме изгледа ехидно:

"Това е стандартно наказание за прояви като твоите, но щом питаш,

журито ще реши дали да не получиш двадесет ритника в топките

допълнително."

Всички лордове гласуваха единодушно.

Дадоха думата на Лорд Б., който последен можеше да облекчи

положението ми.

"Момчета, свършете си работа с цялата строгост, която изисква

това наказание. "

" Ще бъдеш окачена на стълба утре в шест часа сутринта. Дотогава

трябва да си напълно епилирана по цялото тяло, изкъпан и последната

ти храна не трябва да бъде приета по-малко от 5 часа преди началото на

екзекуцията. Съдът се произнесе!"

Ударът на чукчето се заби дълбоко в съзнанието ми.

Извършиха процедурите в апартамента на господаря ми под строгия

му надзор. След като го приспах със задължителния вечерен масаж,

покорно се сгуших на земята до леглото му в очакване на сутринта.

Цяла нощ не успях да мигна нито за миг.

****

Улицата на мъките представлява двеста метрова каменна алея с

издигнати от двете й страни дебели дървени колове по два метра и

различни приспособления за вързване стърчащи от тях, на които окачват

осъдените роби.

Тази сутрин аз и още близо двадесет жени, които не познавам, бяхме

окачени на позорния стълб с вързани високо над главите ни ръце,

едва стъпващи на земята. Дежурният мъчител - висок, строен

рус, със строго изражение на много красивото си лице,

изглеждаше раздразненот ранния час и бързаше да приключи с процедурата колкото се

може по-бързо.

За нула време бях разпъната, дървения надпис беше провесен за

зърната ми, коланът пристегнат до болка около топките и устата ми

запушена. Мъчителят напусна и ни остави сами - голи, тръпнещи от

студа и от парещата болка в зърната и топките, да дочакаме

събуждането на всички дами в Мъжкото царство за официалното

откриване на тридневните инквизиции.

Умората надделя и аз провесих глава надолу в мъчителна полудрямка.

Събудих се от силен шамар през устата.

"Крал Шейх ще инспектира всеки роб. Застани мирно и покажи

уважението си пред негово Величество, нищожество такова!" заповяда

ми инквизитора и махна кърпата от устата ми."

Огледах се. В края на улицата на мъките се бяха събрали трийсетина

господарки и с любопитство очакваха началото на церемонията.

Крал Шейх застана пред мен в целия си блясък -

ненадминато красива брюнетка на възраст около трийсетте, с

изражение на недостъпна жена и горда осанка. Краля излъчваше хладна власт в официалния си тоалет с гол гръб. Деликатна копринена наметка покриваше раменете му и се спускаше по матовата кожа с тен, придобит в скъп солариум. Прекрасният Мастър пред мен ухаеще на най-чудесния парфюм, който бях помирисвала в живота си.

След като ме попита за трите ми имена, Краля се поинтересува

дали за пръв път "гостувам" в имението й и как се чувствам сега,

преди наказанията да са започнали.

Прочистих си гласа и ми трябваха няколко секунди, докато се

окопитя. Бях респектирана от този властен мъж и мисълта колко много съдбата

ми зависи от това какво ще кажа, не напускаше главата ми.

"За първи път съм тук, Ваше Височество, не мога да опиша честта,

която ми оказвате с присъствието си, чувствам се леко уплашен, но

и решен да изтърпя всичко, за да изкупя вината си пред моя

господар Лорд Б..

Краля се обърна в посока на Лорд Б., която леко приклекна в

знак на уважение.

"Добре, добре, " - отвърна официално Краля, щом е така, желая

ти успех, а сега нека инквизицията бъде официално открита,

трите денонощия започват да текат от този момент.

Августина, затегни с една степен топките му и нека робът получи

първите си двадесет камшика сега!"

След като издаде заповедта си, Краля се приближи до мен,

прекара ръце в кадифени ръкавици през голото ми тяло, бръкна под

дървената табела, стисна щипките на зърната ми съвсем бавно, като

постепенно усилваше натиска и, без да откъсва поглед от очите ми, попита дали има нужда отново да закриват устата ми с кърпа или ще проявя мъжество и по време на бичуването няма да издавам

никакви звуци.

Поех си дълбоко въздух, за да издържа на болката и издишайки на

пресекулки промълвих с разтреперан глас:

"Моля не запушвайте устата ми, Ваше Височество, ще направя всичко

възможно, за да не издавам звуци."

Краля завъртя зърната ми в различни посоки, което ми причини

почти непоносима режеща болка и продължи да съзерцава изражението

ми. Спрях импулсивно надигащия се в гърдите ми вик от болка. След около двадесет секунди пълно мълчание Негово Височество пусна щипките. Табелата увисна обратно на гърдите ми с цялата си тежест и почти не

откъсна лявото ми зърно.

Краля се отдръпна в страни и инквизитора започна да

налага цялото ми тяло с острия си камшик. Не пропусна нито

измъчените ми зърна, нито вързаните тестиси. Зачерви краката ми,

задника, корема, удари ме поне веднъж по всички най-болезнени

места. След като пулсиращите ми от болка и напрежение уши едва доловиха "двадесет", успях да си взема дъх и увиснах на кожените ремъци с

цялото си тяло. Инквизитора заби дръжката на камшика в

горната част на корема ми, точно под гръдния кош. От болката

дишането ми спря за няколко секунди. "Не е време да се отпускаш,

робе, мъките ти едва сега започват, а и докато Краля е наоколо

си длъжен да стоиш възможно най-изправен и съсредоточен в нейно

присъствие."