Militar Story
Един ден пътувайки във влака, седнаха до мен две униформени момичета. Двете бяха облечени в камуфлаж, с високи кубинки и събрана коса, в шапка с козирка. Беше топъл, летен ден, но въпреки всичко според военните норми, нямаха право да се смесват с цивилните и стояха, опитвайки да не обръщат внимание на жегата. Погледа ми се рееше навън, докато не реших да прегледам един вестник. Незнайно как, но усетих как долният край на вестника шумоли и се надига леко. Погледнах и забелязах една кубинка, потропвайки в такт с влака и надпис militar, последван от втори slave под него. Задържах за момент поглед, смъкнах леко вестника надолу и видях едното момиче, явно с по-висок яин, съдейки по пагоните да се подсмихва с питащ поглед. Свалих погледа си отляво от нея върху другото момиче и чак сега забелязах чифт белезници на едната и китка, умело прикрит под смакнатият камофлаж.
Тя наруши принципите и ще я съдим за дезертиорство" Отговори първата, сякаш отгатнала изражението на лицето ми. Знаеш ли коя е следващата спирка? – Да" отговорих аз. „Спирката е Байкал и там ще се прикача"
А да знаеш дали до гарата има мотел в близост" попита пак тя?
Да има наблизо и съм отсядал там" отговорих аз. Ще ми помогнеш ли тогава да я наблюдаваш, докато се обадя на началството и се поосвежа малко? „Разбира се" отвърнах аз. „Така или иначе имам 4 часа до следващият влак". След около 20минути се намирахме пред малкото мотелче с олющени следи, носещо наследството на перестройка и комунистическият строи, с малка бакалница с надпис ресторант, от който бяха останали само буквите ант. Аз чаках отпред, докато подлокковник Джил, както разбрах в подследствие наемаше стаята. Бях привикан с леко кимване и се качих по стъпалата, следвайки ги плътно отзад. „Остави си нещата тук", чух да казва Джил, докато затваряше вратата зад мен. Учуден погледнах към нея, предполагайки че начина на живот предполага и такова поведение. „Нуждая се от чисти обувки, не мога да ида така в главният щаб" продължи тя. „Виж колко са прашни и мръсни, на теб също говоря Мая! Въпросната Мая колоеничи с вързани ръце и започна да търка предната част на кубинките. „Нее, не така!, извика Джил и я изрита в слабините.Той ще ти покаже" – и посочи мен с пръст. „Отиди до банята и донеси кърпа! Отидох и намокрих единствената кърпа под окъртената мивка с ръждив кран. „По-бързо редник" чух от другата стая Джил. Препъвайки се в бързината паднах по корем предпазвайки с едната ръка тялото си, държейки кърпата в другата. В този момент Джил се изправи гневно, настъпвайки ме по тази ръка. „Пусни го" заповяда тя и започна да притиска пърстите ми, въртейки с обувката си върху тях. Сега нямаш нужда от нея(кърпата). И двамата сте военнопленници!Вкарайте в действие езиците си! Продължи тя. Обонянието ми усети прахта полепнала по твърдият преден обков. Опитах се да се отдръпна назад, докато Мая смирено вършеше това, явно свикнала с участта си. В този момент Джил се изправи, дръпна стола от масата и го изправи пред мен. Извади шнур от задният си джоб и превърза ръцете ми за облегалката. „Редник..сега е време да ви превърнем в militar slave!" Изкрещя тя, издърпа колана от панталона и започна да ме налага" 10 за теб, на всеки два един за Мая, заради бездействие"Жигосващи удари се сипеха върху мен, карайки тялото ми да се гърчи. Забих глова над стола, захапвайки въжето около ръцете си. „ Сега ми развържи кубинките" заповяда тя.Тръгнах да се мъча с вързаните си ръце, да се уплитам. Неее" чух студеният и глас. „С език"